Squalius cephalus е научното наименование на речния кефал (клен). Тъй като това е латинското му име, ето по-научен и биологичен поглед върху вида, неговата класификация и специфики в Европа и България:
Биологични особености и физиология
- Глътъчни зъби: Тъй като в устата си няма същински зъби, речният кефал притежава добре развити двуредни глътъчни зъби в гърлото, с които лесно раздробява твърда храна като бръмбари, раци и кости на малки риби.
- Продължителност на живота: Може да доживее до 15–22 години в дивата природа при благоприятни условия.
- Растеж: Расте сравнително бавно в сравнение с чистите хищници, но достига сериозни размери за семейството си.
Размножаване (хвърляне на хайвер)
- Период: Разгонва се в края на пролетта и началото на лятото (от май до юли), когато водата се затопли над 12°C–15°C.
- Място: Женските изхвърлят хайвера си в плитки бързеи с чакълесто дъно или сред гъста подводна растителност.
- Плодовитост: Една женска може да снесе между 20 000 и 200 000 хайверни зърна, които се залепват за камъните и субстрата.
Екологично значение
- Адаптивност: Squalius cephalus е изключително издръжлив на температурни промени и може да оцелее в по-слабо кислородни или умерено замърсени води, където пъстървовите риби не биха оцелели.
- Място в хранителната верига: Той е едновременно консуматор (храни се с насекоми и рибки) и важна плячка за по-големите хищници като сом, бяла риба, щука, както и за видрата и кормораните.
